Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2009 14:29 - али
Автор: daiana Категория: Други   
Прочетен: 2188 Коментари: 6 Гласове:
9



Днес ме трогна едно детенце,което беше влязло в Супермаркета и оглеждаше хилядите лакомства,които бяха отрупали витрините,а в ръчичката си стискаше стотинки.Аз го попитах каакво иска да си купи,а то ми показа 30 стотинките и ме попита какво може да си купи с тях.Аз му казах,че може да си купи вафла за тези пари,а то така въздъхна гледайки накакви шоколадови дражета,които струват повече пари.Аз естествено му дадох още парички,за да си купи дражета и още нещо.То плахо ги взе,но личицето му грейна.Знам,че семейството му е бедно и не винаги могат да си позволят лакомства,които искат.
По път завкъщи се замислих за това колко бедни хорица има днес и в същото време колко много богати,които не им пука,че когато те се тъпчат с разни лакомства в същото време други ядат само хляб.Спомних си за едно стихотворение,което е много старо,но аз съм си го записала някъде,което намерих и реших да го напиша в блога.Ще започна с поговорката "Ситият не вярва на гладния."
                                   АЛИ
     Ти знаеш,чувал си за Цариград,че с мраморни сараи е богат,че има позлатени минарета,площади чудни,лъскави павета,ала едва ли знаеш за Али-
от калните,далечни махали,
че спи под вехта шатра разкривена
покрай брега на барата зелена,
че ходи босичко това дете
и носи най-окъсано палте.
Къде,къде ли е сега Али?
Пред светнала витрина е поспрял.Вали.
По черната косица дъжд се сцежда,
той все мълчи и плахо се оглежда.
Изтрива мокрото стъкло,стои
и с пръстчета бонбоните брои.
Но ей изскача смръщен продавача
и надалече го прогонва в здрача.
А на момчето тъй му се яде,
но няма,няма кой да му даде.




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fatmin - благодаря!!! :)
04.11.2009 14:41
"Ситият не вярва на гладния."
поздравявам те с постъпката,която си направила!!!:)
цитирай
2. alie - nai to4no opisanie:)
04.11.2009 22:13
pozdravleniq ! i za proumqtoto i za stiha koito si napisala unikalni sa kato teb...........
цитирай
3. ikra - Много трогателно!!! За съжаление "сития не вярва на гладния"!
04.11.2009 22:41
Дано морала на хората да се промени, дано да пожелаят да го променят. Ако престанем да мислим единствено за себе си, а се огледаме и край нас, ще забележим доста хора, които имат нужда от помощ, от подкрепа, а понякога дори само от една усмивка!

Добре дошла сред нас!
цитирай
4. анонимен - Pozdravleniq! Mnogo trogatelno. ...
05.11.2009 23:44
Pozdravleniq! Mnogo trogatelno.Napravo nqmam dumi
цитирай
5. daiana - благодаря!
06.11.2009 12:02
Благодаря на хората прочели постинга ми,това означава,че и те се възмущават от положението на хората в страната ни.Благодаря на всичики гласували за блога и постинга и за написалите коментари-фатмин,рафи,алие и анонимния,който за в бъдеще се надявам да сподели с нас името си.
цитирай
6. arvenschild9 - Част от семейното ми наследство :)
21.10.2012 22:03
Това стихотворение, макар и в друга вариация, се предава от поколения в семейството по женска линия. Още прабаба ми е научила баба на него, тя мама, аз дори не помня мене кой ми го каза, толкова от малка започнах да го рецитирам, и ще го помня, докато съм жива. Ако един ден даде Бог да имам дъщеря, ще й го предам на нея, да се помни от поколенията, дето идват, така, както са го помнили незнайно колко преди това.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: daiana
Категория: Поезия
Прочетен: 27785
Постинги: 10
Коментари: 56
Гласове: 323
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031